четвъртък, 29 май 2008 г.

В търсене на Спарта

Идеята за създаване на blog води началото си от необходимостта за общуване, диалог, както и от реализирането на мислите на човека, насочени към разкриване на нови пространства за изява на разума. Основната цел е осъществяването на обмен на мнения по обществени, политически, икономически, но и по философски актуални въпроси на народите от нашата планета, доминирани от понятия като глобализация, свободна пазарна икономика, свобода на словото. От друга страна, изказвам пожеланието си да анализираме мненията на лидерите на епохата ни, на интелектуалците , на хората на знанията. Да осмислим най-после приноса им или не в реализирането на делата на бъдещото, което ни обещават. И това защото, непрекъснато говорим за плеоназъм на всички равнища - икономическо, обществено, политическо. Без да отчитаме дефицита на семейството, на интелигенцията и стeгнaция на благата на морала, на цивилизацията и на природата.
Устоите на логиката и на съвършенството са истината, нищо не може да бъде прекрасно и съвършено, ако не е истинско това, което е трябвало да бъде , и ако не притежава всичко, което е трябвало да притежава.
Щастието ни е въпрос на нашия вкус, а не на предметите; ние сме щастливи все едно, че разполагамe с това, на което се наслаждаваме, а не това , което други желаят да им достави удоволствие, никога не сме толкова щастливи, колкото си въобразяваме , и никога не сме нещастни колкото мислим, че сме.
Нека да не забравяме и целта на реалната политика, както и на нейните представители.
Политиката е изкуството на управлението. Политикът черпи достовреността на дейността си от привилегията, която му предоставя знанието на изкуството си, една привилегия, която не се признава на всекиго. Ограничителното условие на автентичното знание и заявената резервираност по отношение на имитациите, драматично стеснява общия брой на претендентите на политическата власт. Малцина могат да овладеят знанието на политическото изкуство. Политическата наука поставя на достойния политик една належаща задача да положи грижи за образованието на гражданите. Същността на това образование е двояка – доблест и благоразумие. Доблестни и благоразумни граждани това е материалът, от който ще има нужда управляващият, за да пристъпи към изграждането на държавната организация, към структурирането на обществото, към хармоничното съчетание на отношенията между хората. Доблестните ще срещнат благоразумните. Така откриваме диалога между философския логос, политическата реалност и икономическата истина.
В това пространство всеки може да “премери” силите си в писмената реч, без да се наложи да “навлезе” в един “конкурентен двубой за спечелване на призове и парични награди .” Само интелектът би могъл да пътува толкова уникално далеч, там където зрението и безсилието на силата на технологията, биха могли да разкриват и да подлагат на анализ добродетелта на духа и майката на знанията – философията. Пожелавам да споделяме това наше пътешествие в името на истината, на любовта, рождената матрица на живота. В името на истинското щастие, на свободното мислене, но и на разума. На развитието на духа, а не непременно на олтарa на ancilla oeconomiae. Нима е дошъл редът на социалната философия да проговори ....
Животът е една прекрасна перипетия.